Покоите на Джошуа

Покоите на младия принц бяха лична и неприкосновенна територия и място, на което можеше да се усмоти, да размисли върху нещо или просто да се скрие, бягайки от поредните си скучни задължения. Малцина са имали честта да ги видят, защото принцът единствено, в много редки случаи се хранел там и понеже достъпт до кухнята е бил само за "слугите", той е принуден да издава заповеди, да му носят храната там. Но какво всъщност представляваха покоите на принца?

-Добре дошла в покоите ми! - въведоя я вътре и свалих маската й. Усмихнах се и попитах:
-Госпожицата ще удостои ли приятеля си с прекрасното лице. Искам да видиш какво най-много харесвам в същността си. Първо - мога да тичам адски бързо, второ - заради способностите. - засмях се и й подадох възглавницата, отдалечавайки се на няколко крачки.
-Хайде, хвърли я към мен. - засмях се, виждайки недоумяващия поглед на Селена и казах:
-Довери ми се... и хвърли възглавницата по мен. Това е само част от способностите, които поетапно ще ти покажа. - засмях се и зачаках да ме замерят с възглавницата.

-Добре-казах малко неуверено и хвърлих възглавницата по него. Не знаех какво да очаквам, но това, което направи ме изуми.
-Как го направи?-попитах учудена. Определено да си вампир си има доста плюсове, но все пак не бих искала да живея вечно.
Седнах на леглото и разгледах стаята му. Така ли изглеждаха покоите на принцесите? Съмнявах се. Половината им стая бе заета от дрешници със скъпи рокли.

Селена хвърли възглавницата по мен и аз я забавих, използвайки хронокинеза. Засмях се и казах:
-Това не е всичко имам още две дарби. Сега ще видиш. - налях една чаша вода и след като издигнах известно количество във въздуха, започнах да си играя, създавайки всевъзможни форми, докато не образувах сърце с роза в него, което замразих и завързах на един златен синджир, който стоеше на шкафа ми.
-Заповядай, а след малко ще видиш и последната дарба, но искам да ми отговориш честно: Знам, че си нещо свръхестествено, но какво точно? - попитах директно, завързвайки синджира на врата й. Усмихнах се и се отдръпнах.

Засмях се.
-Не съм нищо свръхестествено, глупчо. Аз съм просто човек.
Замислих се как звучи, когато го кажа на глас. Беше същевременно смешно, но и вярно. Бях най-обикновен човечец без нито една дарба.
Облегнах се на възглавниците на леглото. Бях уморена, страшно уморена, защото днес имаше страшно много работа.
Погледнах Джошуа и дълго се любувах на лицето му.
-Ела при мен-подканих го с жест.
Исках да го усета до мен, за да бъде всичко идеално.

Не чаках втора покана. Излехнах се до Селена и се загледах в лицето й. Беше красива и примирена. С всяка изминала секунда се влюбвах в нея все повече и повече. Исках да знам повече за нея и с усмивка на лицето я попитах:
-Ще ми разкажеш ли повече за себе си. Някое разочарование? Силно желание? Нещо, което малцина знаят за Селена.... Нещо, което никой не е чувал за теб и ти не си споделяла. - усмихнах се, прегръщайки я нежно, като се отпуснах, внимателно подпирайки глава на рамото й.

-Ами честно казано не се сещам за нищо....родена съм в бедно семейство и съм израснала в двореца. От малка тичах в градините и се любувах на красивите цветя. Не разбирах само защо момичетата с хубавите рокли страняха от мен. Правех всичко да изглеждам като тях и дори веднъж принудих мама да ми купи скъпа рокля, после нямаше какво да ядем два дена-засмях се при спомена за детската ми глупост-от малка съм си била настоятелна-намигнах му и продължих разказа-постепенно научих какво всъщност е положението ми в йерархията на двореца. Научих мястото си, кога да мълча и какво да правя, но все пак буйния ми нрав и своенравие си казват думата-усмихнах се при спомена за хилядите караници и спорове със слугите-повечето слуги не можеха да пишат и четат, бяха неграмотни, но това не бе от значение за тях. Но аз исках да мога, да знам, дори мисълта, че мога да пиша и чета, ме правеше щастлива. Често ходех в библиотеката, за да чета книги. Научавах нови неща за света около мен....навремето ме правеше щастлива, но колкото повече пораствах, толкова повече осъзнавах, че стоенето в двореца през целия ми живот не беше добра идея за мен. И най-голямото ми желание е да обиколя света, да видя нови места...колкото и глупаво да звучи-прибавих и погледнах Джошуа. Гледаше ме замислено, но не устоях на устните му и нежно го целунах. Знаех, че любовта ни няма бъдеще, но просто го обичах и вече не можех да живея без него. Той бе смисъла на моя живот и дори вече не исках да напускам двореца...ако той беше тук и моето място щеше да е тук.
-А ти? Нещо, което не знам?-намигнах му.

-Неотдавна, докато бях в стаята си, сам и беззащитен се появи един непознат. Очите му бяха странни и поведението... Принуди ме да пия от кръвта му и после всичко ми се завъртя и се събудих след няколко часа. Осъзнах какво се е случило и си осигурих излизането на слънце. От тогава съм такова изчадие, което никой не харесва. - няколко сълзи се стекоха по лицето ми, но реших да бъда силен и да ги спра, но не можех.
-Абсолютно всичко се промени за мен след като се превърнах в това, което съм сега, но благодарение на теб вече знам за какво искам да живея и да копнея. - усмихнах се някак плахо и се отпуснах до нея.
-Искаш ли да пренощуваш тук тази вечер, а утре да ме заведеш при вашите, ако не е проблем. Искам да им кажа, че макар и слугиня, трябва да се гордеят с теб. - не се сдържах и нежно я целунах по устните.

-О, така ли? Опитваш се да ме вкараш в леглото си?!?Както си вкарал хиляди слугини, припадащи само като те видят. Няма да ме измамиш втори път бъди сигурен. Няма да се вържа на глупавите ти номера. Как може?!?Нима...нима всичко, което ми каза беше лъжа?
Не дочаках да ми обясни. Може би реагирах прекалено остро, но от всичко най-мразех подлеците...може би още не вярвах, че принц се е влюбил в слугиня като мен.
-Трябва да си вървя-казах по-тихо и по-меко-утре ще ставам рано...
Понечих да стана, но...

-Не се опитвам да те вкарам в леглото си. Обичам те! Знам, че не го вярваш, но аз наистина те обичам. Ако не те обичах, нямаше да се държа особено с теб. Ти си причината, поради която живея. Искам да си до мен и да мога да усещам кожата ти, да виждам усмивката ти, да те закрилям... Ти си единствената ми опора и аз наистина те обичам и не бих сторил нищо непочтително с теб. Не съм като друите. - хванах я нежно за ръката и я поведох с мен на балкона. Посочих й луната и казах:
-Виждаш ли? Всеки един ден от стотици години насам се питам защо да живея и търся отговор от звездите, но не намерих причината. Причината си ти. Не ми пука, че си слугиня, Селена. Обичам те и искам да съм с теб. Не те съжалявам, знам че си силна и своенравна. Не те каня да останеш тук от съжаление или да правя нещо с теб срещу волята ти. Просто искам да те опозная... И без това не спя много напоследък. Моля те, остани с мен тази нощ... Не искам вечно да съм самотен защото съм такова нещо... - няколко сълзи се стекоха по лицето ми.

И в този момент за първи път съжалих за нещо. Не трябва да му говоря така, той казваше истината, а аз глупачката го нараних. Приближих се към него и страстно го целунах като изшептях:
-И аз те обичам....повече, отколкото можеш да си представиш...съжалявам, че ти наговорих тези неща...не ги мислех..наистина...Ще остана тук през цялата нощ.
Целунах го отново и се настаних на мекото легло. Усмихнах се леко и закачливо казах:
-А какво ще правим сега?

-Ще правим каквото кажеш ти. Аз по принцип чета или нещо друго, което няма да ти хареса. Ела с мен. - отново излязохме на терасара и й казах:
-Вярваш ли ми? Затвори очи и се хвани здраво за мен. - щом усетих краката й около кръста си, скочих на парапета на терасата, а от там до близкото дърво. След това започнах да се предвижвам скачайки от дърво, на дърво, докато не навлязох дълбоко в гората, до езерото, където се случи всичко това със Селена... Мястото, на което започна всичко това, което и сега се разви. Стъпих на земята и помогнах на Селена да слезе.
-Ето това му харесвам на това да си вампир. Може да ходиш навсякъде... Знам, че е късно, но не се бой за задълженията си. Ще бъдат свършени мигновено още рано сутринта. Все пак аз те доведох до тук, мога после да ти помогна и с работата. - усмихнах се мило и скъсявайки дистанцията между нас, нежно и продължително я целунах.

Проклетият дъжд провали всичко, а сега и Селена се нуждаеше от дрехи. Уви, нямах рокли, но ризите ми можеха да минат за такива при нея. Подадох й една от тях и казах:
-Няма да ти е по мярка и да те стопли, но затова са завивките. Наметнах я с едно одеяло и я прегрнах. Прокарах нежно ръка през косата й и отделих всичката вода:
-Не искам тази вечер да свършва, но все пак няма да има проблем ако посетя родителите ти, нали? - засмях се и продължих да я милвам по косата.
-Дали ще се ядосат ако ме видят или те вече ме мразят заради потеклото ми. Не искам да звучи като обида, но повечето затова не ме харесват, макар и да им казвам, че за мен потеклото няма значение.

-Честно казано не знам как ще реагират, но щом аз те обичам и те ще те обикнат. Бъди спокоен. А сега ще отида да се преоблека с това-демонстративно развях ризата пред очите му и отидох в банята. Съблякох мократа рокля и нахлузих ризата му, която беше наслоена с неговия аромат. Никога нямаше да я сваля-зарекох се мислено.
Върнах се в спалнята при Джошуа и се завъртях, като му намигнах:
-Как ми стои?
Не дочаках отговор, а се отпуснах в обятията му и въздъхнах.

-Стои ти идеално. Направо е съвършена. - засмях се и обвих ръце около нея. Обичах я и не ми пукаше кой какво ще каже за това. Интересуваше ме, че е до мен и нищо друго:
-Обичам те. - тя беше единствената, която ме приемаше такъв-какъвто съм и ме обичаше, макар и същността ми на това, което мразех най-много у себе си. Така ненавиждах това, в което ме бяха превърнали. Мразех се и исках да лиша света от присъствието си, но ето, че Селена се появи и ми показа какъв е смисълът от живота - Да обичаш и да бъдеш обичан... Какво повече можех да желая в момента?
-Обичам те... И винаги ще те обичам... - прошепнах тихо на Селена и нежно я целунах по устните.

-Аз също..ти си причината да остана тук, ти си корена, който ме придържа към земята...
Целунах го страстно и се отпуснах в прегръдките му. Заслушах се в ударите на сърцето му...вече най-любимия ми звук.
-Обичам те...-прошепнах и бавно затворих очи, но сънят не идваше. Джошуа беше тук и присъствието му ме разсейваше, пулсът ми забиваше учестено, неволна затаявах дъх....

-И на теб ли не ти се спи? Ела с мен... - отново я поведох към балкона, погледнах към небето и й показах най-ярката звездата сред останалите:
-Това е единствения ми добър спомен досега. Мразя всичко свързано със себе си, освен теб. Ти си причината да искам да живея и да бъда себе си, но едно не ми дава мира.... - наистина имаше нещо, което не ми даваше спокойствие... - Ами ако родителите ти не ме одобрят, защото съм вампир... Или ако си навлечеш омразата на някои придворни. Не искам да страдаш заради мен... - прокарах нежно ръка през косата й и плавно и нежно облегнах глава на рамото й.

-И аз не съм напълно сигурна как ще те приемат...не е нужно в началото да им казваме, че си вампир. Ще бъдат ужасени..няма да те разберат, както аз направих. Дай им време. Ще им кажем за любовта ни,а всичко ще се нареди постепенно...надявам се-допълних неуверено и се загледах в небето. Всичко предразполагаше романтика-проблясващите звезди, песента на щурците....
Обичах Джошуа и дори...дори родителите ми не биха попречили на връзката ни, дори различията, световете, в които живеем, дори това, че е вампир.
Вампир...щеше да живее вечно, а аз щях да остарявам...Не!!!Исках да бъда с него вечно...исках да бъда вампир..Колко опасно желание...но в името на любовта май беше правилно.
-Ти си безсмъртен нали?-попитах го, като вече знаех отговора-това значи, че...ще живееш вечно, ще останеш млад, а аз ще остарявам с всеки изминал ден...превърни ме-обърнах се към него с решителен поглед.

-Сигурна ли си, че го искаш? Напълно ли си убедена, че искаш да станеш като мен...? Готова ли си на подобна крачка, Селена? - попитах плахо и видях решителния й поглед. Обичах я и исках вечно да съм с нея, но не знам дали бях готов на подобна крачка. Щом толкова много искаше, щях да я превърна в това, което съм и аз, но исках сама да ми каже, че го иска, защото не аз бях този, който да й отнеме човечността. Нежно прокарах ръка през косите й и казах:
-Сигурна ли си? Искаш ли го?

-Искам го повече от всичко. Искам да съм винаги с теб. Не мога да живея с мисълта, че някой ден просто ще се разделим...Човешкия живот ми е прекалено кратък. Искам да съм с тел и нищо друго няма значение-промълвих и обвих ръце около кръста му. Притиснах се в него и отново се чувствах защитена..странно какво влияние имаше върху мен..Самото му присъствие, аромата му, смехът му. Бих дала живота си за него..бих дала човешкия си живот, за да бъда с него.
-Готова съм. Превърни ме сега!
Приближих се към него и оголих врата си, готова за ужасяваща болка.

-Няма да проработи по този начин... - казах плахо и оголих зъбите си. Одрах дланта си и след като кръвта потече, подадох ръката си на Селена.
-Трябва да имаш от моята кръв в организма си преди да... умреш... - последното казах някак плахо и несигурно след като Селена започна да пие от кръвта ми. Когато отдръпнах ръката си, за последен път казах:
-Искам само да ми простиш за бъдещите ми действия... Не искам да останеш с грешно впечатление за мен. Щом си сигурна, че искаш да си вампир, няма да ти противореча и да те разобеждавам. - отделих се от нея и й застанах зад гърба.
-Прости ми, Селена. - една сълза се стече по лицето ми, а аз извих деликатния врат на момичето и то падна в несвяст пред мен. Повдигнах я и я занесох на леглото, като предварително затъмних стаята.

Паднах в несвяст и последното, което помнех беше ужасяваща болка. Но тази, която изпитах после и която ме съпътстваше още няколко дни беше десет пъти по-болезнена. Бях загубила мярка за времето, просто се молех кошмарът да свърши възможно най-бързо. Постепенно болката намаляваше, а на някой места дори вече не се усещаше.
Минаха дни и се събудих. Изумих се от бързите си действия и реакции. Но противно на очакванията ми, жаждата за кръв не ме измъчваше. Да, имаше я, но не беше натрапчива. Погледнах Джошуа и се хвърлих на врата му.
-Обичам те-прошепнах....
След няколко минути се отделих от него и се насочих към огледалото. и гледката ме изуми....бях хубава...не, бях като извадено от корица за списание...не вярвах, че ще се променя толкова. Кожата ми беше станала съвършена, бяла и мека на допир. Очите ми имаха странен цвят, бих казала червено...Косата ми бе станала по-тъмна..Бях се променила.
-К-какво става с мен?

-Спокойно, това е нормално. Минаваш през стандартната промяна. Но трябва да ти осигурим излизането на слънце. - станах и отидох до шкафа си. Върнах се при Селена и й дадох един пръстен, който трябваше да предпазва още някой, който превърна. И ето, че сега този някой беше Селена. Вече щяхме да бъдем заедно... Завинаги.
-Сел, обичам те. Но запомни - трябва да носиш винаги пръстена, ако искаш да излизаш на дневна светлина. - сетих се за мнението на родителите й за вампирите и казах:
-Мисля, че ще трябва да кажем на вашите какви сме всъщност... и кой те превърна в това. - усмихнах се плахо и нежно обвих ръце около кръста й. Знаех какво й причинявам и съжалявах, но още повече щеше да ме заболи, ако й бях отказал:
-Обичам те... - прошепнах тихо и нежно я целунах по устните.
-И съжалявам отново, че трябваше да изпиташ всичко това.