Езерото

Езерото. Едно от любимите ми места. Реших да се откъсна от всички царски истории и глупави въпроси от рода на "Защо не остряваш?". Беше ми писнало от всичко това. Разхождах се, когато видях една от слугините, с които се отнасяха ужасно с повечето случаи, която ме попита какво правя на подобно място. Пак това "Вие". Така ми беше писнало от ормалности. Това май беше Селена. Познах я веднага по дрехите и лицето. Усмхнах се и казах:
-Реших да се поразходя и да се откъсна от царския живот за малко... И още нещо - Моля те, говори ми на "Ти". Омръзна ми от формалности. - наистина ми беше писнало от това "Вие", а и с какво я превъзхождах?!? С нищо.. Дори тя бе повече човек от мен... Макар и да бях вампир, бях човечен, но не достатъчно. Мразех подобно отношение към слугите, а и в повечето случаи те бяха много повече хора от префърцунените придворни.
-Ако ти преча, мога да те оставя на спокойствие.

Обърнах се с гръб и казах, че наистина се опитвам да се отърва от проклетите си задължения на достоен придворен. Как ненавиждах всичко това:
-Готова? - попитах аз, като не се обърнах. Просто си стоях с гръб към нея и чаках да получа знак, че е готова, за да мога да се обърна:
-Знаеш ли, не сме си говорили много, а и сега, като не виждам лицето ти докато говоря, се чувствам някак странно. Аз не съм фен на стереотипите, че по-висшестоящите не могат да общуват с по-низшестоящите, а и не ми се стои в замъка, да приемам пратеници и предложения за бракове и земи и прочие. Всичко това някак си ми писна и искам да се отърва от него, но уви, винаги ме намират и всичко започва да се повтаря отново и отново. А и ако бях в замъка, сигурно пак щяха да ми забранят да разговарям с теб или някой от останалите слуги. "Слуги..." - ненавиждах тази дума и исках да я изкореня от повечето речници, но уви, не можех.

-Леле! Май наистина мразиш дворцовия етикет. - засмях се и седнах до нея. Аз също го мразех, но не казвах на никой, за да не си навлека проблеми:
-Е, ставаме двама. Но не всички придворни са лоши... Просто имат много пари, а в последствие от тях и високо самочувствие. - сетих се, че и аз съм от тях, но също не си падах по ези царски неща. Не ми беше особено важно, че може да се изцапам и после да карам слугите да ми перат. Е, да ама не. Всичко щях да си направя сам.
-Ти всъщност какво точно вършиш в замъка. - бях я виждал по коридорите, но не знаех какво върши... Никой не ми казваше. Единственото, което знаех за нея, бе че не трябва да си общувам, както с момичето пред мен, така и с останалите слуги.

-Хей, почакай. Нищо на никого няма да казвам. Аз не съм като останалите придворни. Права си да се ядосваш, но аз си оправям леглото сам и не викам всекиго да ми помага. А относно това, аз не унижавам никого от слугите, защото макар и придворните да имат всичко, нямат това - което слугите притежават. Не могат да си го купят с пари, защото човечността не се купува. Знам, че може да не ми вярваш, защото съм един от тях, но помисли върху това, което ти казах... Говоря с теб, защото си човек като останалите... Защото не си нищо за мен. Просто се опитвам да докажа, че макар и потеклото си, мога да съм нормален човек...Поне доколкото е нормално. - казах някак тъжно, свеждайки глава.
-Ако искаш ме мрази. Ако искаш - недей. Няма да ти издавам заповеди... Давам ти пълна свобода на действията.

-Аз също не се вписвам в имиджа на "Идеалния кралски послушник", правя каквото ми хрумне и после съжалявам, но както и да е... Няма да те издам, защото аз... Аз не съм съвършен и не се стремя към съвършенство. Понякога ми се иска просто да направя нещо срещу етикета. А защо пък не?!? - засмях се и се изправих. След секунди вече дрехите ми лиспваха, а аз бях в езерото:
-Хей, тук наистина е приятно. Сега разбирам защо те видях по-рано именно тук. - засмях се и отметнах бретона от лицето си. Точно в този миг мина кралсикият глашатай - най-подмолния подмазвач и гадняр, който се засмя ехидно и ми каза:
-Ще кажа на баща ти, че се мотаеш с прислугата. Как ли ще реагира той, а?
-Пука ми! - озъбихме се аз и излязох от водата. Облякох се и казах на Селена:
-Писна ми от кралския етикет и този... Нямам и идея какво ще му каже, но не ме интересува особено.

-Е, по-добра си от мен в неспазването на правилата, но да видим на какво съм способен аз. - усмихнах се предизвикателно и отвърнах на целувката й с целувка. Щом се отделих от нея, казах:
-Правилата са, за да се нарушават, нали? - засмях се, но усмивката ми посърна, защото тя бе човек, а аз - изрод.
-Сигурна ли си, че искаш да си около мен, защото аз съм... аз съм един изрод, който не заслужава да бъде обичан особено. - дълго мислих дали да разкрия тайната си, но най-сетне се реших:
-Виж, Селена, знам как звучи, но ще ти го кажа... Аз съм... съм... Аз съм вампир. И ако сега избягаш, ще те разбера. - все пак мацина биха били тези, които да стоят около мен и да знаят какво съм. С всеки изминал ден се мразех все повече и повече и не исках да съм себе си... Не и при тези обстоятелства. Просто се мразех толкова много, че не исках да съм сред хора... Толкова силно исках да се разтвори земята и да ме погълне.

-Селена! Почакай! - извиках аз и се затичах след нея, навлизайки все по-дълбоко в горските дебри, където клоните закачаха и късаха дрехите ми, а коренищата ме спъваха. През цялото време мислех как да догоня Селена, докато най-сетне не я видях:
-Селена, спри се. Моля те. - може би това бе нещо ново за нея, защото това не бе заповед а просто молба... Молба, отправена от благородник към по-низшестоящ. Нещо ново със сигурност. Настигнах я и застанах срещу нея, нежно отмятайки един кичур от лицето й:
-Моля те, не бягай. - изшептях тихо и мило й се усмихнах:
-Не трябва да се притесняваш от мен, защото не съм чак толковастрашен и зъл, колкото повечето вампири. - усмихнах й се приветливо и след секунда мълчание, веднага допълних:
-Какво ще кажеш да обядваш с мен? На кралската трапеза...? Може да поканиш и някой от останалите слуги. Днес ще е краят на разделението. - засмях се и нежно прокарах ръка по лицето й.

-Разбира се, че ще им кажа. И преди да съм забравил - не трябва да те интересува какво ще кажат останалите. И разбира се, ще поканя всички до един. - засмях се и нежно я целунах по бузата. Бях по-ентусиазиран от нея, защото когато се отдръпнах от нея заподскачах щастливо и започнах да се разхождам:
-Ще бъде великолепно, фантастично, страхотно, прекрасно.... - започнах да се въртя, докато не се блъснах в едно дърво и не паднах на земята. Засмях се и лениво се надигнах от земята, като се опиатах да приведа дрехите си в нормален вид.
-В 7, нали?!?

-Не съм много на "Ти" с роклите, но нека видя какво мога да направя. - като по чудо се справих. Усмихнах се на Селена и казах:
-Готова си. - засмях се и казах през смях:
-Не знам как се оправяте с всичко това. На мен за пръв път ми се налага, но знам нещо изключително лесно. - съблякох се и бавно започнах да влизам във водата. Обърнах се към Селена и я поканих да дойде:
-Хайде, водата е топла... Не ме карай да стоя самичък, насред езерото и да те чакам. Знаеш, че съм нетърпелив. - засмях се и й направих знак да се присъедини към мен във водата, защото започвах да се чувствам мнооого самотен насред огромното езеро.
-Моля те, ела. - направих кучешка физиономия и я напръсках, за да я подразня.