Amilia Lissen

Заглавие: Amilia Lissen Съб Мар 03, 2012 5:04 pm

- Викали сте ме, майко.
Чу се чист, нежен глас и Жана д'Арк вдигна поглед от книгата си. На прага стоеше високо момиче с дълги тъмно руси коси, прошарени на светли кичури. Кожата и' изглеждаше кадифено мека, с лек загар, а в шоколадово кафявите и' блестеше пламък, в който сега се четеше безпокойство. Момичето бе облечено с дълга, тъмночервена рокля, която показваше изваяното и' тяло, както и малкия и' бюст. Тънките и' устни бяха извити в бегло тъжна усмивка, която разкриваше колко всъщност е разтревожена.
Жената се изправи и отиде до девойката.

- А, Амилия, дъще моя... - Жана отиде до дъщеря си и я хвана под ръка. - Ела, нека седнем.
Поведе Амилия Лисен към леглото. Усмихна се и отметна един масур коса от очите и'.
- Как порасна толкова бързо... 20 години... Сякаш вчера бе когато те учех да пишеш и четеш, да помагаш на краля...
Жената говореше така, все едно бе до Амилия от самото и' раждане. Въпреки че не бе така. Ясно си спомняше как преди 20 години бе намерила вързоп на прага си и го бе прибрала при себе си, грижейки се за момичето като за родна дъщеря, тъй като нямаше възможност да роди дете. Още от тогава си бе казала, че Лия е нейният дар от Бог. Сълза се търкулна по набразденото с бръчки лице на д'Арк, която се усмихна нежно.
Амилия не можеше да проумее какво става. Майка и' никога не и' бе говорила за миналото, тази тема рядко се подхващаше в семейството им. Зениците и' започнаха да искрят в сребристо, а самата тя започна да диша тежко.

- Майко, кажете направо, защо ме извикахте?
Момичето бе нетърпелива, ала се опита да прикрие тази нотка в гласа си, жалко, че не се получи - ароматът на канела се разнесе из помещението, спазвайки благоразумния тон. Рядко бе такава. По принцип бе спокоен и предвидлив човек, същинско ангелче, миличко и невинно, пърхащо с мигли. Но сега бе особено нетърпелива. Майка и' забеляза това, познаваше я най-добре от всеки друг, а и ако не забележеше промяната в гласа и поведението на дъщеря си, то дъха на канела и' го показа. Жана се усмихна и въздъхна леко.

- Отново малкото дяволче в теб взима връх над теб - промърмори и се усмихна тя - Тежко и горко ми, ако ядосам, знам на какво си способна... Знам, че сър Дерек се нуждае от теб и ще те извика скоро, ала трябва да ти го кажа. Важно е... Бъди внимателна. Пази се. Внимавай. Времената става опасни, усещам го. Пази се, ... Не доверявай никому думите на краля... Внимавай с всеки...
Жана д'Арк въздъхна. Познаваше жената пред себе си и знаеше, че ще я послуша. Но тя трябваше отново да и' го напомни, майчинското в нея я подтикваше. Сведе поглед, а когато го вдигна видя, че в погледа на момичето отново проблясваше онзи сребърен нюанс, който се появяваше, когато бе ядосана или изумена. Мирисът на канела се засили.

- Майко, позволете да попитам, защо говорите така, все едно не ме познавате? Нима бих направила нещо, с което да нараня Вас, или краля? Нещо, с което да злепоставя кралството ни? - Амилия започна спокойно, ала пламъкът в очите и' ставаше все по-буен - Дала ли съм Ви повод, за да провеждаме този разговор? - стараеше се гласът и' да остане спокоен, макар че властната и леко разочарова нотка започваше да си личи. - Показала ли съм, че не мога да се грижа сама за себе си? Казала ли съм някога и думичка от изреченото от сър Дерек, дори и на Вас? - Лия продължаваше с въпросите си.
Жана я погледна и я погали нежно по лицето. Няколко минути я гледа, без да продума.

- Никога, дъще, и ти го знаеш. Ала си непокорна... Виж се! Виж само колко често заменяш дворцовите рокли с панталони... - гласът на д'Арк бе малко по-висок от шепот, ала въздействието, което оказа върху Лисен бе неописуемо. - Виж колко често държиш в ръка меч или оръдие... Виж колко вечери не спиш, за да четеш непознати писания... Не отричам верността ти, както към краля, така и към мен, но Лия, времената се менят. Стават опасни. Майчиното ми сърце се притеснява.
Девойката сведе глава. Разбираше майка си. Но нямаше как да се промени. Това се изискваше от нея, тя трябваше да бъде такава. Беше нейно задължение.

- Аз избрах тази си съдба, майко - няколко сълзи се търкулнаха по лицето на момичето - И аз ще нося последствията от решенията си, дори и да трябва да загина... - Ала въпреки плача си, гласа на девойката оставаше уверен в изричаните думи - Знаете, бих направила всичко за Вас, но умолявам Ви, не ме молете да се променя. Знаете, че не мога. Такава сте ме възпитали, непокорна, държаща на своята дума и убеждение... Простете, но не мога да бъда друга...
Селен стана бързо и целуна ръцете на майка си. Склони глава и леко се усмихна. Очите и', пълни с пресъхнали сълзи, я гледаха благодарствено. Зеници и' си бяха върнали обичайния черен цвят. Девойката внезапно хвана полите си и излезе с бяг от стаята. Ако останеше, нямаше днес да излезе повече от нея, а това не трябваше да се случва.

**********************
накратко:

Име: Амилия Лисен
Години: 20
Раса: Човек
Придворна
Лик: Keira Knightley
Amilia Lissen Images?q=tbn:ANd9GcQopJyhc_5_1Lf-c47gFZ5oys0A3vDQfhEow3bTJr3Z-WKUHLzR

Amilia Lissen Images?q=tbn:ANd9GcQopJyhc_5_1Lf-c47gFZ5oys0A3vDQfhEow3bTJr3Z-WKUHLzR

Заглавие: Re: Amilia Lissen Съб Мар 03, 2012 5:06 pm

О, Демс, чела съм ти героя някъде другаде. Естествено, че си одобрена!

Заглавие: Re: Amilia Lissen Съб Мар 03, 2012 5:10 pm

Миналото в Midnight. Ии мерсиии. ;]