Фонтанът

Заглавие: Фонтанът Пет Авг 19, 2011 6:18 pm

Това беше величествения фонтан,направен от истинско злато, намиращ се в просторната градина на двореца.

Заглавие: Re: Фонтанът Пон Сеп 05, 2011 5:22 pm

Трябваше да премисля всичко досега, защото събитията в живота ми се развиваха с главомолна бързина...Джошуа, вечерята....
Днес нямах много работа, затова лесно се измъкнах от двореца, подкупих кочияша с любимите му бисквити и отидох до фонтана. Грандиозния фонтан....чудото на архитектурата. Направено от злато,представляваше истински шедьовър. А за тези, които наистина можеха да го оценят....
Беше пазен строго, но днес като никога нямаше никой.
Седнах на пейка близо до фонтана и често до мен достигаха водни пръски.
Загледах се в една точка, замислила се за живота ми отсега нататък. Предстоеше ми трудно решение.
Не бях забелязала как някаква фигура мина покрай мен и се спря. Погледнах я. Беше още някоя важна клечка. О, но това беше Себастиян. често го виждах и имах добро мнение за него...май.
Не бях спазила дворцовия етикет и май беше вече късно да правя реверанси, затова простичко казах:
-Здрасти! Имаш ли нещо против, че не спазвам етикета..защото ако искаш ще си говорим на вие...

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

Кой, по дяволите, би нарекъл това, което правеше Себастиян, разходка?! Той ходеше и ходеше, без да се спира, без да седне на някоя пейка и без да вижда нищо пред себе си. Той единствено чувстваше лекият вятър минаващ почти незабелязано през лицето му, така леко и неузнаваемо . Ала той го усещаше сякаш се забиваха кинжали, макар да не беше толкова студено. Напротив беше необичайно топло, ала и някак хладко.
Розходката. Това беше термин, който графа не разбираше особено. Той го намираше така - ходин, след малко да седнеш на някоя пейка, на която стои друг човек и да се заговориш с него. След този малък неформален разговор да станеш и да продължиш, необезпокояван, прекарващ чудесно слънчевия ден. Само дето Себастиян нямаше намерение точно така да става. Ала той ли контролираше собственото си бъдеще?!
Откакто беше дошъл тук той не познаваше почти никой и се разхождаше сам, някъде из нищото. Усещаше обаче погледите, което се впиваха в него и манваха през ризата му.
Доколкото за облеклото му, той сега беше изцяло в бяло. Бели панталони и бяла риза, която нямаше нито вратовръзка или пък баналната папионка, така официално седяща под брадичката на графа от Австралия.Или може пък от Германия. Той нямаше отговор на това от къде идваше. Той идваше от много места, ако можеше само да ги изреди...
Той забеляза фигура , седнала на пейката, на няколко крачки пред него. Той беше познал това лице, чиито очи се впиваха понякога в него, ала той след като се обръщаше и хвърляше по една усмивка, отминаваше. Не, не с безразличие, просто очевидно не беше общителен. А трябваше да бъде. Но той ли трябваше да се променя и защо?
Той се приближи. Тя го поздрави и се надяваше да няма нищо против, е не спазвала етикета. О, той се беше уморил от всичкото това!
- Ако бих могъл да седна... - каза той, а тя веднага кимна лекичко.След това той се настани на пейката до младата госпожица. - Не ми е до етикети и поклони - засмя се леко той и се замоли някой да не го чуе. - Не зная дали сме се срещали. Аз съм Себастиян Дивайн. Бих желал да чуя и ваше...твоето име - поправи се той накрая и я подкани с очи.

Заглавие: Re: Фонтанът Пон Сеп 05, 2011 6:43 pm

-О, аз съм Селена. Вероятно не ме познаваш...всъщност никой не познава прислужниците, те не са в тяхната класа-направих физиономия и продължих да говоря. Себастиян наистина не беше лош, макар и малко необщителен в двореца..но не бях ли и аз такава. Не говорех с никого, макар да ваех и най-дълбоките им тайни.
Себастиян беше хубав.., о да. Всеки път щом минеше поредната групичка от надути принцеси го изпиваше с поглед. не вярвам той да се интересуваше, а и да се интересуваше, не беше моя работа.
Погледнах го и довърших монолога си:
-Често те виждам в двореца...и оттам те познавам.
Загледах се във фонтана. Във златните изящни фигури, накацали като птички покрай него. Загледах се във формата им, замисъла на този архитектурен паметник.....не откривах смисъл.
Отново се върнах към реалността и бързо се извиних:
-Извинете..тоест...съжалявам..а, извинявай-оплетох се. Съвсем бях забравила къде съм и с кой съм най-вече-замислих се.Съжалявам че не говоря постоянно, но...имам прекалено много проблеми.

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

Да,със сигурност Себастиян беше виждал тази необичайна дама в двореца, но той се изненада, че тя бе прислужница.Не й личеше, той си бе помислил, че е от високите класи. И въпреки всичко това нямаше голямо значение за него. Какво знаечение имаше как си изкарваш парите, само дето той отдавна не беше работил и беше позабрасвил какво беше онова цепещо главата преуморяване, което го сразяваше и той го усещаше като тежък камък върху себе си. някакъв необичайно тежък и същевременно лек това, който той носеше , ако се преумореше. Преди наистина работеше много и беше изживял особени неща, които сега той искаше да запази във своя сребърен сейф, запечатан и затворен със златен катинар. Не се питайте защо сребро и злато. Че какво друго? Диаманти? Не, това не беше по стила на Бастиян. Стил, който беше единствено негов и той не си го даваше. А и не знаеше какъв стил точно той притежаваше. Някакъв особен, незабележим от никого, а може би от всички, освен от притежателя му, а имено Бастиян.
Графа беше усетил , че Селена се беше загледала във фонтана и той също го погледна. Но установи , че той не би могъл да види това, което вижда тя. Всички тези неща, които съзнанието й създаваше и които той не можеше да види, да разпознае, да забелеи или долови.
-Няма нужда да говориш, макар това би разведрило този задушен ден - отбеляза той и след това реши за добре да предложи нисшата си помощ - Мога да те изслушам... за твоите проблеми... Ако желаеш - продължи той и я погледна, като на лицето му се изви усмивка. Леко, но беше там.
След очите му изглеждаха стъкклени, поставени под обектива на слънчевите лъчи.

Заглавие: Re: Фонтанът Пон Сеп 05, 2011 7:36 pm

-Ами...може би ще ми олекне...но не знам, не искам да те товаря с моите проблеми-беше истина. Мразех да се оплаквам на някой от живота си. Никога на съм мечтала да бъда друга, да бъда богата. Но в този момент...в този момент наистина исках да разполагах с власт и пари, за да бъде връзката ни с Джошуа осъществима. А, сега беше просто мечта, която и двамата знаехме, че е нереална.
-Мислиш ли, че разделението принц-слуга някога ще бъде премахнато?
Любопитно ми беше мнението на Себастиян. Може би щеше да ми помогне, да ме просветли. Нуждаех се от светлина, която да освети така неясните ми и мрачни мисли. Любовта беше сладка, но болеше.А болката бе непоносима.

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

Всеки се притесняваше относно любовта. Защо Себастиян не беше такъв? Може би беше причинил и най-вече почувствал толкова много болка , заради любовта, затова сега не му правеше впечатление. Ако харесваше или даже обичаше някого той просто се отпускаше независимо от нещата и събитията. Не, не можеше да се каже, че се беше предал от всичките тези мисли и не можеше да обича. От части беше така, ала не напълно. Той можеше. Но не искаше. Не виждаше смисъл.
Тя беше от слугите. Той беше принц. Ама че работа, помисли си Бастиян исви ъгълчето на устата си в учуда. Всичко беше възможно, нали, защо не и това, което тя поискаше. Ня маше никакъв смисъл. В нищо. Никога.
- О, трябва да се премахне. Смахнато е - отбеляза и своето мнение Бастиян, предпочел да го каже, отколкото да мълчи или да каже нещо друго. - А и не виждам никаква причина или пък смисъл във всичко това. Просто е смахнато - повтори той и се обърна към Селена, след което се усмихна мило. Всеки си търсеше проблема. Ала той отдавна не го бе намирал точно в тази сфера. А търсеше ли нещо такова. - Според мен не трябва да се притесняваш за това. Просто си живей живота - обясни той и се ухили, както никога. Отново се беше възвърнало онова странно и досадно , според графа, настроение у него. Но можеше на другите да им беше харесало точно това у него.

Заглавие: Re: Фонтанът Вто Сеп 06, 2011 2:55 pm

-Може би-усмихнах се леко. Определено не бях виждала тази страна на графа. Смахнат-не бих казала. Може би за повечето странен, но...не. Имаше нещо в него. Сякаш не търсеше нищо, просто живееше. Да можех и аз така. Вместо това трябваше да се тревожа за всичко постоянно. А трябваше ли?
Не можеше ли просто да се оставя на течението. Можеше естествено! Но какви щяха да са последиците?
Не знаех и не исках да разбирам. Отпуснах се и затворих очи. Без да ги отварям попитах:
-А ти нямаш ли си някоя, за която да се тревожиш? Хайде де, при наличието на толкова принцеси, не намери ли сродна душа?
Вътрешно се засмях при въображаемата картина-Себастиян с някоя префърцунена принцеса.

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

Тя определено имаше за какво да се притеснява. Нещо вече непознато за Бастиян, защото както се спомена, той вече беш забравил цялата тази болка, която все пак го преследваше все още. Тоий не искаше да я изпитва, не искаше да си спомня и затова беше загърбил цялата тази...дивотия, така да се каже.
Той не отговори веднага на въпроса. Не можеше да си се представи с някоя принцеса. Беше твърде пресилено за негпо. Вярно, би могло да се нарече чар нещото, което той изключително притежаваше и умело изплзваше, но все още не беше си намерил някоя, която щеше да го търпи или най-малкото щеше да го слуша. Той беше лековат и сдържан и обичаше да угажда на своите любими, но точно сега беше занемарил своите връзки.Сега започваше с новите си запознанства и започваше с ухажването .А беше добър.
- О, не... Аз съм вълк единак за сега ...Така да се каже, разбира се . Мисля, че не ми е нужно да обмислям основните варианти за връзка. Би било досадно и не чак толкова полезно - изяви мнението си Бастиян. - А относно до твоята мъка - е, трябва да намерите рвшение все пак.

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Сеп 07, 2011 5:54 am

-Ще се оправим-въздъхнах по-бодро, отколкото се чувствах-някак си.
Наистина не знаех какво ще спре родителите,та и целия замък да се противопоставят на връзката ни. Можеха да ми съсипят живота с едно щракване на пръсти и дори Джошуа не би могъл да ме спаси. Е, никой не е казал, че ще бъде лесно.
Отърсих се от тези си мисли. Мразех да се задълбочавам, но...наистина се притеснявах.
Отидох до фонтана и докоснах водата. Беше студена...очакваше се.
Напръсках Себастиян и му подвикнах вече по-далеч от него:
-Една водна битка?
Имах нужда от нещо, за да се отпусна.

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

Себастиян отново продледи всяко нейно движение. тя стана и докосна, вероятно студената, даже и ледена, вода на фонтана, който сега пръскаше леко с капки всичко около него, но те едва ли се чувстваха много. А може би да, защото беше студена водата, колкото и по-топло да беше днес от вчера, Бастиян винаги беше предпочитал да е студено, това отраазяваше самият него и стъклените очи на лицето му, това отразяващо чувствата зелено в тях, огледало на чуждите лица, които се вглеждаха, или поне опитваха да се вгледат, в тях. Това беше трудно. Цялата тази болка щеше да се отрази в тях и въобще нямаше да премине към Бастиян. Затова сега нищо не го интересуваше, беше почти безразличен.Ала не към всичко. Имаше и едни малки неща, към които не се обръщаше така, той беше внимателен по природа.
Стана и също отиде до фоината , след което седна на него и се загледа във водата, а когато усети , че Селена се беше отнесла я заля с плътна струя вода, от което тя малко сякаш настръхна, понеже наистина водата беше студена. Погледна я предизвикателно и стана, за да се отдалечи малко, като мина от другата странан на фонтана.Вдигна вежди и се подсмихна леко , за да види какво щеше да направи тя сега.

Заглавие: Re: Фонтанът Сря Сеп 07, 2011 1:18 pm

-Миличък, просиш си го-извадих хапливия език. Това, че беше граф въобще не ме спираше да го понамокря.
засмях се ехидно и бавно се приближавах към него, като същевременно загребвах с едната ръка вода от фонтана. От роклята ми капеше вода..сега и неговите дрехи щяха да подгизнат.
Вече бях на три крачки от него. Светкавично го опръсках с събраната вода.
-Вече сме квит.
Преди да е направил каквото и да било видях, че глашатая се задава. Беше злобен и винаги се заяждаше със слугите, напомнящ им, че са СЛУГИ. сякаш някога щях да забравя.
-Внимавай-предупредих Себастиян. Можеше и той да си навлече проблеми.
Глашатаят се приближи и ни огледа от глава до пети. Е, как иначе. Представлявахме интересна гледка. Побързах да се извиня, което не ми бе присъщо, но не обичах други да обвиняват заради мен.
-Вижте, аз съм виновна. Аз го опръсках, аз започнах. Може да ме накажете.
Вътрешно едва се сдържах да не го ударя.

Nobles Брой мнения : 20 Join date : 23.08.2011

След като човекът дойде и огледа от главая до пети двамата, вече мокри, Слена започна да се извинява и да казва, че ако трябва някой да бъе наказан, то това ще да бъде тя. Това на Себастиян му се стори доста странно, тя сама да се пшредлага за наказание, без онзи да е казал нищо. А и не виждаше какво бяха направили, естествено, като се изключи , че това беше само фонтан и той беше граф и правеше глупости. Ала не виждаше смисленото в цялата работа, така че замълча.
Сега и тримата мълчаха без да кажат нищо, онзи постояннно ги ги гледашше, Селена се беше покорила с идеята, че ще бъде наказана,а Себастиян чувстваше водата по горещата си кожа, как навлиза и сякаш можеше ей сега да се превърне в пара. Дори да беше студена, водата пареше кожата му, а това се усещаше чак след като тя попиеше за кой ли път в ризата му.
- Няма значение, тя е с мен - каза след малко Бастиян и кимна на глашатая , който го изгледа подозрително. Себастиян се обърна и хвана за ръката Селена като тръгнаха напред, а междувременно глашатая си тръгна и те спряха, обръщайки се.- Престани да се обвиняваш - каза той твърдо, но все пак меко, в контрастс гласа.

Заглавие: Re: Фонтанът Пет Сеп 09, 2011 8:59 am

-А как трябва да постъпя?Та ти си граф, а аз съм просто слугиня и..и...-не знаех какво да кажа, затова само промълвих-съжалявам..наистина постъпих глупаво, дано не съм ти донесла неприятности...
Отдръпнах се и се загледах във фонтана...Отново това. Отново същия проблем...слуги и принцове. Не мразех живота си. Честно казано ми харесваше.Но това, че останалите ни възприемаха повече като животни, а не като нормални човешки същества, каквито са те ме гневеше. Беше нечестно...
Обърнах се отново към Себастиян:
-Мисля...мисля, че трябва да си вървя-нямаше да заплача, но сълзите напираха и трябваше да си тръгна. Не исках никой да ме вижда във време на слабост.

» Фонтанът пред оранжерията